Футболната авантюра с испански завършек

С какво помните шампионатите от близкото минало? Победните попадения на Оливър Биерхоф и Давид Трезеге, преди отпадането на ексцентричното правило за "златен гол"? Налудничавият край с триумфа на прагматичната Гърция през 2004 година? Емблематичната диктуваща темпото Испания с две поредни европейски титли в златното поколение между 2008 и 2012 година? Как Кристиано Роналдо се превръна в помощник-треньор на Фернандо Сантош и преживяваше всяко отиграване на съотборниците си след травмата по време на финала с Франция, спечелен с 1:0 с гола на Едер? Свикнахме да се притесняваме и за гласните струни на националите на Италия преди 3 години, но те оцеляха, че дори вдигнаха и трофея Ари Делоне в Лондон.

Германия също ни предложи футболна приказка, която продължи в 30 страници между 14 юни и 14 юли. Основен автор бе съставът на Испания, който сложи точката на последното изречение в творбата, а неговото съдържание включваше "Ла Фурия е шампион на Стария континент за 4-и път в своята история."

Според мнозина испанците играха най-атрактивно, резултатно и романтично. Тези съждения дойдоха благодарение на бързия стил и импровизациите на младите звезди като Ламин Ямал и Нико Уилямс. Крилото на Барселона счупи рекорда за най-млад голмайстор с шедьовър в мрежата на Франция, като добави и 4 асистенции. Така той стана и най-добър млад играч на турнира. За правата на Уилямс, който вкара и във финала, може да кажем, без да преувеличаваме, че може би всеки гранд би се радвал да плати 50-60 милиона евро за неговите услуги. Родри беше брилянтен футболен гений, който бива разбран и в активната му кариера и не е далеч от мисълта да смятаме полузащитника за кандидат за кавалер на Златната топка.

Де ла Фуенте направи перфектния месец, печелейки всички мачове на шампионата. С други думи - легендарно постижение, което никой не беше правил.

Разбира се, може да пишем още дълго за испанците и ще го правим в бъдеще, тъй като лятото беше грандиозно за "Ла Фурия". Това е футболният крал на Европа с най-много титли - 4. Не може да подминем и останалите герои в приказката в рамките на този месец.

Феновете застават на подиума, защото бяха нужния цвят, който може би липсваше на световното в Катар. Англичаните пееха разнообразните си хитове като "Football is coming home" (Футболът си идва у дома) и "Can't start a fire without a spark" (Не можеш да запалиш огъня без искра), посветена на Фил Фоудън. Макар и да загубиха финала срещу Испания, английските запалянковци оставиха следа. Във фолклора на шампионата ще остане прокобата на Хари Кейн. Деветката, която може да отбележи от всяка точка на наказателното поле, но така не може да вдигне трофей.

Говорейки за фенове, даваме заслуженото и на нидерландците, които блокираха трафика с оранжевите реки по улиците на градовете на съседна Германия.

Германците играха храбро, дори ни напомниха за борбения си дух, който им спечели милиони привърженици. Липсата на спортен шанс и поредните дискусии за правилата за игра с ръка в наказателното поле белязаха отпадането от Испания по-рано от желаното.

Турция и Австрия попаднаха в графата "приятни изненади" и участваха в някои от най-паметните мачове, включително 1/8-финала бил челен сблъсък на футболните симпатяги.

Така и не видяхме един голмайстор, който да изпъкне над остналатие, а по 3 попадения вкараха Иван Шранц, Хари Кейн, Дани Олмо, Коди Гакпо, Жорж Микаутадзе и Джамал Мусиала.

Да не забравяме и българската следа. Освен многото родни трибагреници по трибуните получихме първия автор на гол на европейско от родната Първа лига. Квадво Дуа реализира при победата над Унгария в първия мач за Швейцария. Освен нападателя на Лудогорец и Якуб Пьотровски донесе пари в касата на 13-кратния шампион на България.

Не пропускаме и Ивета Банкова-Стоянова, която бе делегат на двубои от шампионата.

Сякаш неусетно мина поредният голям форум, който даде сцена на нови футболни фигури. Даде пълни стадиони с летящи бири от еуфория и точна организация от изпитан домакин, въпреки че някой би се вгледал в закъсняващите влакове и нахлуващите фенове на терена. Но това са подробности.

Всеки ред от приказката "Евро 2024" имаше подходящите епитети, за да бъде пъстра и магнетична. Не се свенете да я запомните и разказвате на следващите любители на играта, защото те го заслужават.

Източник на снимката: БГНЕС